Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2018 16:07 - Мистериозна жена
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5120 Коментари: 10 Гласове:
15

Последна промяна: 10.10.2019 22:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


                                        Мистериозна жена
  Вървя си по стъргалото на града, дъвчейки ментовата си дъвка ,,орбит", като се наслаждавах на джвакането И между полу-разредените ми зъби и вкуса И на ароматна мента. Е па, какво толкова, нали трябваще да омекотя дъха на чесъна, който бе в последствие на обилно ароматният таратор, който обожавам да консумирам в неприятно топлите вечери на лятото. Чудех се, какво да избера за писане-дали някоя забавна трагедия, или нещо по-сериозно-да речем нещо така... интимно, но да боли до палав сарказъм. Шляенето по главната улица не ми е много по моите потребности, но тъй, като нямах друго забавление за вечерта и това ме удовлетворяваше. Изведнъж някой ме хвана за ръката. Обърнах се и срещнах възхитителните очи на красива жена, с чудно красиво мургаво лице, поглед на търсеща закачливи ласки малка кошута. Изненадах се, като за допълнение пъхна в ръката ми приятно ухаеща топла кифла с мармалад. Задържа ръката ми притисната до кифличката. Почувствах нежните усещания, и приятната топлина на тестеното изделие, но впечатлението ми от допира на ръцете ни, потръпващата китка, която ме притисна, ме накара да се окопитя бързо в обстановката. Не можах да я позная. Беше бившата ми съученичка от 8-ми клас. Толкова много години минаха, от както завърших осми клас. Въпреки годините тя бе останала чудно красива с брилянтните си руси коси, сини очи, а младостта и въобще не си личеше, че е отминала. А момента от миналото веднага ме подсети, че бях получил първата си целувка в живота именно от нея. Та как можех да я забравя, направо се вцепених, залепна ми релето от изненада, която ми бе толкова близка и приятна за самочувствието ми тази вечер. Това се казва истински приятен спомен, който ме отрезви бързо с приятният спомен на момента. Не бихте ли го приели, като такъв и вие? Секунди, като тези, които изминаха, преди да започнем разговора отмерват учестения пулс и на двамата за ново/старо истинско приключение. О не, това бе началото стара на интимна история за удавници в  любовните ми авантюри. .
   - Боже мой - възкликнах аз втренчен в щастливият и любопитен поглед на Ангелина - Каква изненада само? Останала си младолика, което ми напомня, предишните отминали ученически години и лудориите, които никога няма да забравя между нас.
  - Знаеш ли? Когато те забелязах, как нещо трепна в сърцето ми, скова ме, а миналото между нас премина, като кратък филм през призмата на красивите спомени, които цял живот и аз никога няма да забравя. Особено първата ми целувка с момче.
   - Тъй ли? А не си ми признала още тогава, макар, че ти сама си я взе. Ще ти призная честно, че и за мене бе първата, но ме бе срам да си споделя впечатлението ми от нея. Сега това ми се струва малко странно. Помниш ли кога бе това? В пети клас, да интимните ни контакти прекъснаха, чак когато отидох войник. Не пожела да ме почакаш, а и на нито едно писмо не ми отговори. Е, няма нищо нередно. Не те съдя и не ти се сърдя. Изглежда старата любов ръжда не хваща?
   - Ерозията от спомените ни припомня, че дълбоко в аурата ни все още не бъркаме с боксова ръкавица из руините на времето. Като забелязвам пламъка в очите ти надявам се, че не съжаляваш за изненадващата ни среща.
  Запазих мълчание. Усетих, че още я исках в обятията ми, но ми бе неудобно да си призная. Но имаше едно голямо ,,НО"... Бързах, а трябваше и да си свърша както трябва служебните си задължения. За това и обещах че искам да се срещнем утре  сутрин на кафе в ,,МАРМАЛАДА". Надявах се, че ще дойде точно в осем сутринта пред витрината на заведението. Не отидох, защото дадох една бележка на колегата да и я предаде.
     На уличката до бара имаше баничарница, която бе ярко осветена. Когато тя застана пред осветеното, Ангелина се обърна и видя цивилното ченге, което в същият момент и щракна белезниците.
   - Ти си Ангелина, нали? - тя кимна с глава
  .- От три минути си вече под арест. Арестувам те, защото в пловдивската полиция искат да си поговоря с теб.. Нали ще вървиш кротко? Така е по разумно, нали! А сега преди да тръгнем към полицията вземи тази бележка и я прочети. Можеш да я прочетеш тук на светло.
     Ангелина разгъна листчето, което бях изпратил по един от цивилните полицай. Когато я прочете, ръката и се разтрепери накрая. Листчето бе кратко, но ясно:

   ,,Скъпа Ангелина. Благодаря ти, че дойде на уреченото ни място. Когато ми тикна кифлата с мармалад в ръката, познах в твое лице жената, която изнудва лековерните мъже и жени в прелюбодеяние с цел ограбване, изнудване на стари хора, личност, която полицията търси вече от дълго време. Някак си неудобно ми бе аз да те арестувам, за това изпратих на срещата ни един цивилен полицай да свърши тази работа.
Петьо...

   aip55
     






Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vesever - Леле, много изненадващ финал. Ч...
12.10.2018 10:05
Леле, много изненадващ финал. Човек очаква романтична развръзка, а то...

цитирай
2. aip55 - Леле, много изненадващ финал. Ч...
12.10.2018 11:11
vesever написа:
Леле, много изненадващ финал. Човек очаква романтична развръзка, а то...


,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Привет! Благодаря за коментара .
Винаги съм предпочитал изненадващите финали.
Харесвам такива финали и често завършвам за съжаление
с неочакван край. Хубав ден...
цитирай
3. stela50 - Да... може би изненадващ финал...
15.10.2018 12:41
всъщност усещането за нещо неочаквано и различно като развръзка,
се появи с отлагането на срещата за следващия ден...
Хубав разказ, aip55... и аз харесвам разказите с неочакван край...
пишеш вълнуващо, рисуваш интересни образи много сполучливо.
Поздравления !
Ще добавя още нещо - чудесен избор на музикален фон,
което за постинг според мен е от съществено значение.
Благодарности за този пост !
цитирай
4. aip55 - всъщност усещането за нещо неоч...
15.10.2018 16:59
stela50 написа:
всъщност усещането за нещо неочаквано и различно като развръзка,
се появи с отлагането на срещата за следващия ден...
Хубав разказ, aip55... и аз харесвам разказите с неочакван край...
пишеш вълнуващо, рисуваш интересни образи много сполучливо.
Поздравления !
Ще добавя още нещо - чудесен избор на музикален фон,
което за постинг според мен е от съществено значение.
Благодарности за този пост !

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Не съжалявам, че не прикрих словесно развръзката предварително.
Обичам да описвам по-накратко, ала Чехов. Благодаря за
съвета и мнението, което много ценя от човек пишещ,
като тебе. Хубава седмица Таня!
цитирай
5. predatorkapredatorka - :))
21.10.2018 14:44
неочаквано...
и, многоо истинско..
както винаги..поразително натурален стил..
пиши,Френд, ти умееш..
цитирай
6. aip55 - неочаквано. . . и, многоо истинско. ...
22.10.2018 18:52
predatorka написа:
неочаквано...
и, многоо истинско..
както винаги..поразително натурален стил..
пиши,Френд, ти умееш..

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Привет Ю...
Благодаря за коментара. Така можем, така си пишем...
цитирай
7. hloris - Много реалистично разказче,
11.11.2018 10:04
за съжаление това в днешни дни е животът...с неговите най-неочаквани обрати.
Измамите,прикрити под маската на доброто и загрижеността,са част от нашето ежедневие.Краят е неочакван,но пък звучи правдоподобно и истински.
Типично в твой стил.
Поздрави!
цитирай
8. aip55 - за съжаление това в днешни дни е ж...
12.11.2018 13:43
hloris написа:
за съжаление това в днешни дни е животът...с неговите най-неочаквани обрати.
Измамите,прикрити под маската на доброто и загрижеността,са част от нашето ежедневие.Краят е неочакван,но пък звучи правдоподобно и истински.
Типично в твой стил.
Поздрави!

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Привет Хло...! Благодаря за коментара. А и от твоето постингче научих нещо много важно за мене. Поздрав!
цитирай
9. pvdaskalov - * ! *
21.11.2018 21:56
Адаш, винаги съм ти казвал, че ти можеш... След като прочетох този разказ с неочакван край си рекох - ето доказателството, че не съм се излъгал!
Бъди жив и здрав!
П и е р
цитирай
10. aip55 - Адаш, винаги съм ти казвал, че ти ...
22.11.2018 10:41
pvdaskalov написа:
Адаш, винаги съм ти казвал, че ти можеш... След като прочетох този разказ с неочакван край си рекох - ето доказателството, че не съм се излъгал!
Бъди жив и здрав!
П и е р

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Благодаря за коментара ти Пиер. Винаги се вълнувам след коментарите ти положително. Имам ти пълно доверие за това, което казваш. Радвам се, че коментира при мене. И ти бъди , все така положителен, жив и здрав и добро положително настроение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1481067
Постинги: 310
Коментари: 2488
Гласове: 7312
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031