2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 4771 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 03.03.2019 21:50
Отидох да го посетя. Той бе най добрият поет. Най-добрият поет-разказвач на приказки и истории. Беше преподавал в много университети, бе печелил множество награди, и уважението на гилдията, като лектор.
Изкачих се по стълбището на един от осеметажните панелни блокове в Пловдив. Г-н Тони (умишлено използвам фалшиво име, за да няма след публикацията ми полемични дискусии и сръдни.") Той живееше в квартал ,,Гладно поле" във воените блокове на Пловдив на седмият етаж. Колкото и да ми бе трудно да се изкача, понеже и асансьора не работеше, а колената упорито се съпротивляваха на изкачването, Почуках.
— По дяволите влизай! - отвътре извика някой.
Отворих и влязох. Тони бе в леглото си. Въздухът тежеше от миризмата на повръщано, на вино, на урина, фекалии и разлагаща се храна в една от чиниите на масата. Започна да ми се повдига. Изтичах на бегом до тоалетната и повърнах, после се върнах в стаята.
- Тони - казах аз - Защо не отвориш прозорците?
- Добра идея. Но не ми излизай с тези похвати моля те. Аз съм си Тони.
Беше полупарализиран и след големи усилия успя да се измъкне от леглото и да се намести на стола до него.
- А сега, дай да си поприказваме хубавичко — каза той. — Откога чакам за такова нещо.
До лакътя му на една масичка, в кана имаше около литър с кърваво червено вино, в което плаваха няколко издавени хлебарки, а един молец се бореше за живота си с последни усилия. Отместих очи за миг в страни, после пак погледнах натам. Тони бе долепил жадно каната до устата си, но повечето вино изтичаше навън и се разливаше по ризата, панталоните му, дори се появиха и капки по пода. След това върна с треперащи ръце каната на паянтавата масичка.
— Ето, точно от това имах нужда.
— Би трябвало да използваш чаша — казах аз. — Става по-лесно.
— Да, сигурно си прав.
Той се огледа. Наоколо имаше няколко мръсни чаши и аз полюбопитствах, коя ли от тях ще избере. Избра си най-близката. На дъното й се бе спекло някакво трудно за определяне вещество с цвят на жълто/зелено. Нещо като остатъци от картофена супа, спгети и броколи. Наля я с вино, след което вдигна чашата и я изпи наведнъж.
— Да, така е много по-добре.
— Да — казах аз. Отидох да отворя прозореца за глътка свеж въздух. Бе валяло дни наред и въздухът навън наистина бе свеж и чист.
- Слушай- каза той - от часове насам мисля да се изпикая. Донеси ми ако обичаш някоя празна бутилка.
Празни бутилки дал господ. Имаше много. Занесох му една бутилка. Панталонът му нямаше цип, а само едно копче, последното долно си стоеше на мястото, при това закопчано, защото коремът му се бе подул, като на жена в осмият месец от бремеността. Тони се пресегна, извади си пишльока и подпря главичката му на отвора на бутилката. В момента, в който започна да уринира, пенисът му се втвърди и се замята лудо наляво и надясно без да има никакъв контрол, пръскайки пикня навсякъде. По ризата, по панталона, по лицето му и невероятно изненадващо за мене, последната струя попадна право в дясното ми ухо.
— Отвратително е да си парализиран — каза той.
— Как се случи?
— Кое как се случи?
— Инцидентът с парализирането.
— Жена ми. Прегази ме с колата си.
— Как? Защо?
— Каза, че не можела да ме търпи повече.
Аз замълчах.
— Имам снимки на жена си. Искаш ли да видиш някои снимки на жена ми?
— Добре.
— Албумът е ей там. Отгоре на хладилника.
Аз отидох да го взема. Оказаха се снимки само на обувки с високи токчета и на стройни женски глезени, на женски крака, обути в найлонови чорапи с жартиери и на множество женски крака в чорапогащи и няколко снимки на съдрани презервативи. Следва
aip55
02.03.2019
Магурска математика (3). Действия с поле...
Спечели пари от блога си с Google AdSens...
Никога не съм приемала това за нормално и редно. Ако даден човек няма нужните минимални адекватни ценности, невъзможно е да бъде превъзпитан, а и в семейния живот е редно двамата да се допълват и да дават най-доброто от себе си един на друг, а не да се превъзпитават.
А тази жена, да го прегази, що за абсурдно поведение и от нейна страна. Просто го напуска и всеки да се справя с живота, както може...
Никога не съм приемала това за нормално и редно. Ако даден човек няма нужните минимални адекватни ценности, невъзможно е да бъде превъзпитан, а и в семейния живот е редно двамата да се допълват и да дават най-доброто от себе си един на друг, а не да се превъзпитават.
А тази жена, да го прегази, що за абсурдно поведение и от нейна страна. Просто го напуска и всеки да се справя с живота, както може...
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Възможно е всичко на този свят Весевер.
Истории и историйки всякакви. От литературна гледна точка е по-важно да
има някакъв извод и поука. Във втората част, която е още по абсурдна
за показ и падение на морал и възпитание на пишещи хора
в отрицателен смисъл, заради събитията, които съм описал.
Определено са контраст на разсъжденията за нормално мислещи хора.
Благодаря за коментара ти!
на героя, абсурдното поведение на въпросната съпруга, имайки предвид,
че става дума за добър поет-разказвач на приказки и истории, за преподавал
в много университети, печелил награди и уважение... трябва да го е сполетяло
нещо толкова фатално, толкова ужасно... може би ще стане ясно в продължението...
Не е за вярване... един успял и уважаван човек да стигне до такова положение.
Може би никога не е бил такъв... колкото до превъзпитанието, споделям написаното
от Весито.
на героя, абсурдното поведение на въпросната съпруга, имайки предвид,
че става дума за добър поет-разказвач на приказки и истории, за преподавал
в много университети, печелил награди и уважение... трябва да го е сполетяло
нещо толкова фатално, толкова ужасно... може би ще стане ясно в продължението...
Не е за вярване... един успял и уважаван човек да стигне до такова положение.
Може би никога не е бил такъв... колкото до превъзпитанието, споделям написаното
от Весито.
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Всъщност всеки си има своите достойнства и слабости.
Абсурда става непоносим, когато вече си попаднал в депресионната
си дупка и самота, а няма ли кой в такава ситуация да ти подаде ръка
Попадаш обезкървен в хищническият нрав на отчаянието.
Външна показност и вътрешна нищета – една ужасяваща човешка безнравственост, граничеща с хищна безскрупулност и падение. Триумфират злото,
покварата, порока и бездуховността. Прекалено умните и знаещи хора,
като остареят попадат в клопката на безсилието. А за превъзпитанието, ще стане въпрос във втората част. Да така е, когато загубиш изведнъж всичко, заради човека, в който си се надявал, че ще споделиш старините си в живота ти...
2. Любим линк furijka
3. tera
4. Любим линк
5. zamela
6. zaw12929
7. Любим линк troia
8. Любим линк /mt46
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Какво е любов
12. Макконт
13. Skarlet
14. граматичен речник
15. Тунел прекосява Пловдив
16. Абстрактни теми
17. Студен ядрен синтез за произв. на ел. енергия
18. Електронна библиотека
19. източници на енергия
20. Рецепта за рак джинджифил и мед