Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03 10:15 - Улови мига
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 669 Коментари: 4 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

        Един блестящ пример за житейската смелост, разказван от моят учител, чийто образ няма да забравя никога. Този майстор на словото и убеждения, обучаваше малка група от консервативно настроени младежи, в която членува и аз. Ден след ден той обръщаше внимание само на положителните неща около себе си. Но, винаги повтаряше една фраза ,, Улови мига". Първоначално учениците не знаеха , какво да мислят за този странен девиз на учителя, но скоро проникнах в смисъла на думите му. Започнах да уважавам учителят ми и с разбиране го почитах, защото той даваше за мене нов поглед за света. Всеки носи нещо, като поздравителна картичка за рожден ден, която би желал да подари на някой, за да изрази радостта си. Някакво свое хрумване или доброто настроение, което крие зад себе си.     И един слънчев ден срещнах едно красиво момиче, в магазина за домашни любимци, но тя бе приятелка на известен актьор. Бързо хлътнах до ушите по прекрасното създание, но нямах кураж да се запозная с нея. Тогава си спомних съвета на моят учител ,,улови мига", но аз осъзнавах, че не мога да живея само с мечтите си. Ако действително иска тя да ми стане приятелка, трябва да предприема нещо.Така и направих, смело и с поетични слова, разкрих пред нея най-нежните си чувства. Първоначално бях отблъснат и ми стана много неприятно. Преживях съкрушителен неуспех, но не исках да изоставя мечтата си. За това продължавах да следвам желанието на сърцето си. В карая на крайщата момичето осъзна искреността на чувствата ми, и откри сърцето си за мене. Въпреки, че аз не съм особено красив и известен, тя бе покорена от искрените ми намерения. Животът ми от този момент стана необикновен. Аз самият осъзнах, какво означава да уловиш мига. Влюбих се в това симпатично момиче, с което се запознах в магазина за домашни любимци. Тя беше по-малка от мен, начинът и на живот и бе различен от моя и нямахме много общи теми за разговори. Но кой знае защо това сякаш нямаше значение. Харесваше ми да съм с нея и в нейно присъствие се чувствах някак си особено. Струваше ми се, че и на нея и бе приятно с мене и моята компания. Когато разбрах за рожденият и ден, реших да я поканя да излезем. Точно когато посегнах да и се обадя, неволно седнах и около половин час си гледах телефона, след което набрах номера, но още преди телефона да звънне затворих телефона. Почувствах се, като гимназист, който се мята между напрегнатото очакване и страха, да не бъда отхвърлен. Някакъв вътрешен глас ми повтаряше, че тя няма да ме хареса и, че трябва да уловя мига, за да я поканя. Но много ми се искаше да съм с нея, за това не можех да си позволя на страховете ми да ме спрат. Най-накрая събрах кураж да и се обадя. Тя ми благодари за поканата и ми каза, че вече има други намерения. Чувствах се, че някой ми заби нож в гърба. Същият вътрешен глас, който и първият път ми казваше да не се обаждаме посъветва да се откажа, за да не бъда отново огорчен. Но аз исках да открия причината за това привличане. Вътре в мен искаше да излезе на бял свят. Изпитвах някакви чувства към тази жена и трябваше да ги изразя. Отидох до търговският център, за да купя поздравителна картичка на която написах пожелания в стих. Завих зад ъгъла и се насочих към магазина за домашни любимци, където работеше тя. Докато се приближавах до вратата същият настоятелен вътрешен глас ме предупреди ,,Ами ако не ме хареса. Какво ще направиш, ако ти окаже".  Чувствах се доста уязвим и мушнах картичката под ризата си. Реших, ако преценя, че ме харесва ще и я дам, а ако се държи хладно с мен, няма да показвам картичката. Така ще си спестя евентуалното огорчение и риска да бъда отхвърлен. Поговорихме малко, но аз не успях да разбера, какви са чувствата и към мен. Бях нервен и неспокоен и се отправих към изхода. Когато стигнах до вратата обаче другият ми глас заговори. Стори ми се, че чувам шепота на учителят ми. Той ми повтаряше ,,спомни си моята фраза,,улови момента" . Разкъсвах се между желанието ми да излея душата си и желанието да поема риска ми за емоционалната ми голота. Как могат да уважават хората да изживеят според мечтите си питах се след, като аз самият не го правя? Освен това, какво лошо може да се случи? Всяка жена ще се зарадва да получи картичка за рожденият си ден. Реших да уловя мига. И изведнъж получих прилив в мен. Вярно е правилото, че в намерението се съдържа сила. Почувствах се по-удовлетворен и спокоен нещо, което отдавна не бях го почувствал. Имах нуждата да се науча да разкривам сърцето си и да дарявам любов без да искам нещо в замяна. Извадих картичката под ризата ми, върнах се обратно, тръгнах към щанда и и я дадох. Докато я подавах, почувствах невероятно вълнение и страх. Някои казват, че страхът е вълнение без страх, но... го направих. И знаете ли какво стана? Тя не бе особено впечатлена. Каза ,,благодаря" и остави картичката на страни . Това, че не получих отговор ми се стори...?, без дори да я отвори. Душата ми се сви, а сърцето ми сякаш спря да бие. Разочарованието ми бе тотално. Това, че не получих отговор ми се стори по-лошо, отколкото ако ми беше казала да се разкарам. Учтиво и казах ,,довиждане" и излязох попарен от поредната несполука от магазина. Тогава се случи нещо невероятно. Стана ми весело, задоволството ми бе тотално, което обхвана цялото ми същество. Бях разкрил чувствата си и от това сякаш бяха ми израснали криле. Бях преодолял страха. Бях показал ясно намеренията си. Е...вярно, че бе малко несръчно, но го направих. Някои казват ,,ако е необходимо и с треперене, но го направи". Открих сърцето си без да искам гаранция за резултата си. Не дадох за да получа нещо за тях. Разкрих чувствата си макар да не знаех, какъв ще е отговора. Движещата сила в една връзка е да не преставам да показвам любовта си. Бях доволен, защото се почувствах в хармония със себе си, както не ми се бе случвало от дълго време насам. Целта на цялото преживяване е вече осъзнато. Имах нужда да откривам сърцето си и да давам любов, без да искам нещо в замяна. Но най-важното от тази ситуация е, че аз бях горд. След тази случка, почти не съм виждал това момиче, но преживяното промени живота ми.  Общо прието е схващането, че човек се чувства наранен, но и наивен, когато не получава любов. Но не това ме натъжава, болката започва тогава, когато не даваме любов. Родени сме за да обичаме, да сме машини за любов създадени от природата. Ние сме пълноценни, когато даряваме любов. Вярвайте в любовта, когато сме обичани. Но, истината е в това, дали даряваме любов... Смелост трябва...

aip55







Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. catforlife - Много ми хареса!
21.03 11:04
"Да уловиш момента, независимо кой си и къде си, независимо дали си художник, актьор, музикант или дори човек, който няма допирни точки с изкуството. Да можеш да израснеш, да се научиш кое е важното, да пресееш всичко останало, и в дланите ти да остане само то, дори и малко като семенце, но истинско!"
цитирай
2. aip55 - "Да уловиш момента, незав...
21.03 14:41
[quote=catforlife]"Да уловиш момента, независимо кой си и къде си, независимо дали си художник, актьор, музикант или дори човек, който няма допирни точки с изкуството. Да можеш да израснеш, да се научиш кое е важното, да пресееш всичко останало, и в дланите ти да остане само то, дори и малко като семенце, но истинско!"[/quote
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Разбира се Гога. Птичката на късмета много рядко каца на раменете ни. Ако не съумеем да я хванем, тя отлита завинаги...

цитирай
3. catforlife - "Да уловиш момента, незав...
23.03 20:06
aip55 написа:
[quote=catforlife]"Да уловиш момента, независимо кой си и къде си, независимо дали си художник, актьор, музикант или дори човек, който няма допирни точки с изкуството. Да можеш да израснеш, да се научиш кое е важното, да пресееш всичко останало, и в дланите ти да остане само то, дори и малко като семенце, но истинско!"[/quote
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Разбира се Гога. Птичката на късмета много рядко каца на раменете ни. Ако не съумеем да я хванем, тя отлита завинаги...



Не знам кой е Гога, но благодаря за отговора!
цитирай
4. aip55 - "Да уловиш момента, незав...
08.04 20:28
catforlife написа:
aip55 написа:
[quote=catforlife]"Да уловиш момента, независимо кой си и къде си, независимо дали си художник, актьор, музикант или дори човек, който няма допирни точки с изкуството. Да можеш да израснеш, да се научиш кое е важното, да пресееш всичко останало, и в дланите ти да остане само то, дори и малко като семенце, но истинско!"[/quote
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Извинявайте! Явно се обърках от ника Ви. Прегледах част от блога Ви и Ви пожелавам добър и интересен блогов живот. Харесах и това, което творите , логическият ви завършек на мислите Ви.
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Разбира се Гога. Птичката на късмета много рядко каца на раменете ни. Ако не съумеем да я хванем, тя отлита завинаги...



Не знам кой е Гога, но благодаря за отговора!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1219471
Постинги: 300
Коментари: 2472
Гласове: 7000
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930