Дали това е истината, че човекът, който те обича не може да те изостави. Може! Повярвайте, може! Отнася се за всички полове.Това ще го направят рано или късно, щом отношенията му с теб не му носят радост и щастие. Щом отдавайки се на теб, тръгва против другите и жертва много заради това да бъде заедно с теб, а не получава нищо в замяна. Щом се разочароват, че когато той те е поставил на пиедестал, ти не си му подал-а ръка и не си го сложил заслужено редом до себе си... А именно благодарение на него сега вие стоите на този пиедестал... Той/тя знае, че ти не си длъжна да му даваш нищо в замяна, и заради него не си длъжен да рискуваш и жертваш дори и най-малко, затова за него такива отношения са непоносими... Той-тя ще те изостави тогава, когато разбере, че той за теб значи по-малко, отколкото ти за него... Той-тя няма да ти каже нищо и в нищо няма да те упрекне. Ти даже няма да разбереш. Защото е глупаво и нелепо да се проси взаимност и разбиране за любов... Той-тя ще си отиде тихо и мълчаливо, и най-страшното - внезапно!  Любовта е феномен, но не е нещото, което искам отново да се завърне при нас. Не искам светлината и защото не мога да забравя тъмнината и...... И още по-страшното е, че такива хора никога не се връщат!"  Много от нас жадуваме да превърнем живота си в приказка и забравяме, че във всяка приказка има чудовища, които пазят съкровищницата в душевният ни мир. Много от нас носим тези чудовища, които пазят сърцето ни и тихо се молим някой да ги надвие и да стигне до него. А колкото по-наранено е сърцето ни, толкова повече зверове го пазят...
  Хммм!  Да си поиграем на повреден телефон. Казваш една дума, така че другите да не я разберат, а да си измислят нова. И погледнете! Колко нови думи са се появили! Например. Думата е ,,любов,, . О ! Вие сте чули само ,,оф,,!  Тогава може да кажете, че става дума за нещо, което приключва. Като за края  на една година, като за края на една връзка или като за края на един живот. Оф! Нека да не е песимистично, а оптимистично, така че може да се сетите за началото на нещо ново. Защото след всеки край идва едно ново начало. Любовта е там, където я срещнеш. Глупово е да я търсеш...
 Но, по-някога връзката между влюбените е толкова силна,че дори и най-могъщите сили на Земята не могат да я пречупят...
Да добре... И какво, ще правим сега? Знам точно какво. Ще редактираме любовта  ни. Започваме от първа страница и не се тревожим за пунктуация , граматика или сгрешени думи, или дали текстът е подреден. Просто се загубваме в сюжета и ще видим накъде ще ни отведе.   - Хм харесва ми как звучи...
 
 aip55

ти не си само "Дизайнер на декоративни облаци". От първо четене разбирам, че философският ти поглед не е повей на вятър, а предвещание за сериозна буря, стига да се занимаваш системно с изследване на духовния мир у човека в екстремни ситуации. Не мога да го кажа по-простичко... Деликатно бъркаш там, където са най-съкровените човешки чувства и емоции.
И за да съм по-ясен, ще ти кажа, че ако разсъжденията ти, твои или взаимствани от четене на писаното по тази тема, превърнеш в повест с въображаеми герои (Той и Тя), ако ги опишеш безпристрастно (да не вземаш страна), тя (повестта) ще се превърне в бестселър...
Спирам с предчувствието, че ще бъдеш неизмеримо духовно удовлетворен.

П и е р, твой бивш съгражданин и засега териториален съсед

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Привет Пи-ер...
Разбира се, че нещата са сложни в съвремието ни. Апропо,
не са чак толкова сложни, колкото ние си ги създаваме сложни.
Но и времената по отношение на морала, някак си се изопачиха
и от това релативно движение на мисли и интереси отношението Тя/Той
се перефразира в комерсиални отношения, което за нашата генерация
ни идва в повече. Повечето от горе написаното е резултат от изпитаните
несполуки в живота ми и това ми даде повод да осмисля това,
през което съм преживял. Добър съвет ми даде, но не разполагам
с такова време, че да напиша такава драма. Не, че не искам, но
ще ти призная нещо лично( че когато пиша нещо голямо, обемно
това го преживявам и не ме оставя на мира музата,
а това ме изразходва психически, не ми дава спокойствие,
докато не го завърша, това за което ме съветваш,
ще е една дълга житейска драма. Дяволът така е омотал вече хората, че повечето съвсем са загубили своите ориентири напълно заблудени и превърнати в негови слуги.
Благодаря за коментара. Трогна ме!