Да добре...! Знам точно какво. И какво, ще правим сега? Ще редактираме отново любовта  ни. Започваме от първа страница и не се тревожим за пунктуация, граматика, сгрешени думи, или дали текстът е подреден. Просто се загубваме в сюжета и ще видим накъде ще ни отведе.
- Хм харесва ми как звучи..., а аз
от време не говоря с ветровете, небето сякаш вече ми тежи! С треперещ дъх затоплям си ръцете в които стискам хиляди лъжи!... А те... лъжите, като - Демони, опашки вият в прЪстите изкусно с усмивки ми намигват - временни лукаво ми се молят да ги пусна!.... А... Спомените ми като пустиня! Изгарят в мен и... как боли, а болката гореща до рубинено, не спира и... не спира да вали!... Под кулите на тъжният ми замък, една от тях по скулата пролазва и аз... момчето - в сянката на пламъка, по рани ходя... За да те разказвам!..

aip55