Двама лежим безмълвни в тъмнината на ноща. Макар и да сме един до друг, сякаш сме на километри един от друг. Странно нещо е тишината! Или ти задава въпроси, или ти дава отговори...Но, никога не е тихо...
   Аз ли нещо казах или пък направих? Грешно ли ме разбра? Не исках да те наранявам. Наистина се постарах! Вероятно затова казват,, Всяка роза си има бодли"- както всяка нощ си има зора, както всеки човек си мисли, за своята тъжна връзка. О, да! И макар, че мина доста време, още чувствам толкова болка... Реже..., като с нож, раната зараства, но белегът, този белег си остава.
   Знам, че можех любовта ни да спася, ако знаех що да кажа...Но вместо любов да правим, решихме пътищата да си разделим. Сега чувам, че намерила си друг. Знам, че означавах много за теб. Това направо ме разкъсва отвътре. Режеш ме като с нож. Ооо, да всяка роза си има бодли..., както след всяка нощ си има зора.
   А нима има рози без бодли...?
......Лесно е да заблудиш окото, но е трудно да заблудиш сърцето!

   aip55