Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10 16:07 - Мистериозна жена
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 563 Коментари: 4 Гласове:
10

Последна промяна: 11.10 19:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


                                        Мистериозна жена
  Вървя си по стъргалото на града, дъвчейки ментовата си дъвка ,,орбит", като се наслаждавах на джвакането И между полу-разредените ми зъби и вкуса И на ароматна мента. Е па, какво толкова, нали трябваще да омекотя дъха на чесъна, който бе в последствие на обилно ароматният таратор, който обожавам да консумирам в неприятно топлите вечери на лятото. Чудех се, какво да избера за писане-дали някоя забавна трагедия, или нещо по-сериозно-да речем нещо така... интимно, но да боли до палав сарказъм. Шляенето по главната улица не ми е много по моите потребности, но тъй, като нямах друго забавление за вечерта и това ме удовлетворяваше. Изведнъж някой ме хвана за ръката. Обърнах се и срещнах възхитителните очи на красива жена, с чудно красиво мургаво лице, поглед на търсеща закачливи ласки малка кошута. Изненадах се, като за допълнение пъхна в ръката ми приятно ухаеща топла кифла с мармалад. Задържа ръката ми притисната до кифличката. Почувствах нежните усещания, и приятната топлина на тестеното изделие, но впечатлението ми от допира на ръцете ни, потръпващата китка, която ме притисна, ме накара да се окопитя бързо в обстановката. Не можах да я позная. Беше бившата ми съученичка от 8-ми клас. Толкова много години минаха, от както завърших осми клас. Въпреки годините тя бе останала чудно красива с брилянтните си руси коси, сини очи, а младостта и въобще не си личеше, че е отминала. А момента от миналото веднага ме подсети, че бях получил първата си целувка в живота именно от нея. Та как можех да я забравя, направо се вцепених, залепна ми релето от изненада, която ми бе толкова близка и приятна за самочувствието ми тази вечер. Това се казва истински приятен спомен, който ме отрезви бързо с приятният спомен на момента. Не бихте ли го приели, като такъв и вие? Секунди, като тези, които изминаха, преди да започнем разговора отмерват учестения пулс и на двамата за ново/старо истинско приключение. О не, това бе началото стара на интимна история за удавници в  любовните ми авантюри. .
   - Боже мой - възкликнах аз втренчен в щастливият и любопитен поглед на Ангелина - Каква изненада само? Останала си младолика, което ми напомня, предишните отминали ученически години и лудориите, които никога няма да забравя между нас.
  - Знаеш ли? Когато те забелязах, как нещо трепна в сърцето ми, скова ме, а миналото между нас премина, като кратък филм през призмата на красивите спомени, които цял живот и аз никога няма да забравя. Особено първата ми целувка с момче.
   - Тъй ли? А не си ми признала още тогава, макар, че ти сама си я взе. Ще ти призная честно, че и за мене бе първата, но ме бе срам да си споделя впечатлението ми от нея. Сега това ми се струва малко странно. Помниш ли кога бе това? В пети клас, да интимните ни контакти прекъснаха, чак когато отидох войник. Не пожела да ме почакаш, а и на нито едно писмо не ми отговори. Е, няма нищо нередно. Не те съдя и не ти се сърдя. Изглежда старата любов ръжда не хваща?
   - Ерозията от спомените ни припомня, че дълбоко в аурата ни все още не бъркаме с боксова ръкавица из руините на времето. Като забелязвам пламъка в очите ти надявам се, че не съжаляваш за изненадващата ни среща.
  Запазих мълчание. Усетих, че още я исках в обятията ми, но ми бе неудобно да си призная. Но имаше едно голямо ,,НО"... Бързах, а трябваше и да си свърша както трябва служебните си задължения. За това и обещах че искам да се срещнем утре  сутрин на кафе в ,,МАРМАЛАДА". Надявах се, че ще дойде точно в осем сутринта пред витрината на заведението. Не отидох, защото дадох една бележка на колегата да и я предаде.
     На уличката до бара имаше баничарница, която бе ярко осветена. Когато тя застана пред осветеното, Ангелина се обърна и видя цивилното ченге, което в същият момент и щракна белезниците.
   - Ти си Ангелина, нали? - тя кимна с глава
  .- От три минути си вече под арест. Арестувам те, защото в пловдивската полиция искат да си поговоря с теб.. Нали ще вървиш кротко? Така е по разумно, нали! А сега преди да тръгнем към полицията вземи тази бележка и я прочети. Можеш да я прочетеш тук на светло.
     Ангелина разгъна листчето, което бях изпратил по един от цивилните полицай. Когато я прочете, ръката и се разтрепери накрая. Листчето бе кратко, но ясно:

   ,,Скъпа Ангелина. Благодаря ти, че дойде на уреченото ни място. Когато ми тикна кифлата с мармалад в ръката, познах в твое лице жената, която изнудва лековерните мъже и жени в прелюбодеяние с цел ограбване, изнудване на стари хора, личност, която полицията търси вече от дълго време. Някак си неудобно ми бе аз да те арестувам, за това изпратих на срещата ни един цивилен полицай да свърши тази работа.
Петьо...

   aip55
     






Гласувай:
10
0



Предишен постинг

1. vesever - Леле, много изненадващ финал. Ч...
12.10 10:05
Леле, много изненадващ финал. Човек очаква романтична развръзка, а то...

цитирай
2. aip55 - Леле, много изненадващ финал. Ч...
12.10 11:11
vesever написа:
Леле, много изненадващ финал. Човек очаква романтична развръзка, а то...


,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Привет! Благодаря за коментара .
Винаги съм предпочитал изненадващите финали.
Харесвам такива финали и често завършвам за съжаление
с неочакван край. Хубав ден...
цитирай
3. stela50 - Да... може би изненадващ финал...
15.10 12:41
всъщност усещането за нещо неочаквано и различно като развръзка,
се появи с отлагането на срещата за следващия ден...
Хубав разказ, aip55... и аз харесвам разказите с неочакван край...
пишеш вълнуващо, рисуваш интересни образи много сполучливо.
Поздравления !
Ще добавя още нещо - чудесен избор на музикален фон,
което за постинг според мен е от съществено значение.
Благодарности за този пост !
цитирай
4. aip55 - всъщност усещането за нещо неоч...
15.10 16:59
stela50 написа:
всъщност усещането за нещо неочаквано и различно като развръзка,
се появи с отлагането на срещата за следващия ден...
Хубав разказ, aip55... и аз харесвам разказите с неочакван край...
пишеш вълнуващо, рисуваш интересни образи много сполучливо.
Поздравления !
Ще добавя още нещо - чудесен избор на музикален фон,
което за постинг според мен е от съществено значение.
Благодарности за този пост !

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Не съжалявам, че не прикрих словесно развръзката предварително.
Обичам да описвам по-накратко, ала Чехов. Благодаря за
съвета и мнението, което много ценя от човек пишещ,
като тебе. Хубава седмица Таня!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 909325
Постинги: 284
Коментари: 2405
Гласове: 6489
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031