Марица се влачи по средата с тихо заклинание. Васко Кеца слушам силно от стар касетофон. Майка ми танцува с близнаци на раменете си... А слънцето залязва много бавно зад тепетата.
    Момичето на сцената пее с еротични движения... Да!
Знае как да го направи. Стегнато с импулс! Искам повече, много повече, но оставяш ме да чакам в захлас по тебе..., остър поглед и само една любопитна искаща усмивка в лицето с искрици в очите ти...Нима те чаках цял живот за да те срещна? Мечтах за теб, както пустинята за дъжд мечтае...Небесата се разтвориха....и ти слезе с капки от сълзите ти, които се плъзнаха през пръстите ми. Страх ме е че ще отлетиш..., и никой на тази земя няма да може да те задържи. Толкова съм уплашен, че може от мене да отлетиш, като птичка от клетка с отворена врата. Ще отлетиш ли?
   Опитвам се да бъда всичко, което искаш. Зная, че ще дойде ден, в който ще откриеш нещо ново... В крайна сметка аз съм просто обикновен човек. Когато клетката е отворена  ще полетиш ли с тез крила счупени от травмата на любовта ни...? Тез крила не могат да летят...останаха в капан тук на  земята.
  Блажено е с този ефирно бавен южняшки стил... Нова религия, с която ме сваляш на колене. Нагоре по течението музиката е като шепнещ вятър, с бяла светлина, която ни накара да полудеем...
    Малката ми..., а в сърцето на  всяко улично момиче с шепот момчешки в ухото звучи ,,ОБИЧАЙ МЕ НЕЖНО" , а след това го оставям само да плаче по пътеката. Хммм начина, по който се движеше си беше самият грях дошъл от небесата...

Толкова сладка и истинска. А момчето си отиде. Какво можеше повече да иска в тази малка момичешка усмивка?
Кадифен е този бавен ефирен южняшки стил...

PS:
Момчетата не си отиват...
Те търсят своята свобода...
Всеки търси своят небесен грях!
Грях, като черно нежно кадифе...

aip55

                          

ти трябва да си щастлив щом имаш такива спомени. Да, момчетата не си отиват...

Все по-добре пишеш. Развиваш се, напредваш в играта със словото, радвам се да видя твоите успехи!

PS:
Момчетата не си отиват...
Те търсят своята свобода...
Всеки търси своят небесен грях!
Грях, като черно нежно кадифе...

да, ние сме орисани,като
Пеперудата ,да изгорим в огъня...
за да, прекъснем най накрая..
нашият първичен грях...
дали ?

Мъжът винаги ще се възхищава на една жена,
чийто глас пада като кадифе!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Щом казваш.....
Съгласен съм!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря за мнението ти Соа...
И аз се радвам, че си отново между нас. Дано този път да
нямаш големи паузи. Много се разредихме в блоговата ни локвичка.
Е сега е лято, може би за това е толкова камерно в блога!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Хей Джули....
Ние с тебе никога няма да си отидем.
Грехът е нашият смисъл на живота. Без него сме мъртви
и ялови в ежедневието ни.
Хубава вечер!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Ах тиииййй, малката блус принцеса...
Да стига само мъжът да разбира от гласове....
Но ти правилно си усетила нежността от кадифето....

живота е, или едно голямо приключение ,или..нищо...
Благодаря ти,ангеле!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Често се чудя, защо съм част от това приключение...
Хубав ден Ю...

свободата е измамно понятие. Както се пееше в една песен: "Раздялата не носи свобода". Любов и в свобода са несъвместими понятия. Кадифе в пеперудено безгрижие, избор ли е?

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Свободата значи отговорност. Но, защо мнозина се страхуват от нея?