В памет на моята тъща и моят баща,
които починаха на този ден 12 декември, преди осем години тъщата,
а баща ми преди две години...

Защо ли бе потребна тази смърт,
да измълчаваме ний свойта мъка,
сега без вас е тъмна всяка нощ
и страдаме от студената разлъка?

Съдбата често не постъпва праведно
дори и дявола със нас безчинства.
Хубаво е да сме силни заедно,
  а в силата бе нашето единство.

Всичко вече свърши окончателно.
И живота. И младостта. Богатство.
Остана само спомена на
добрите и лошите времена...

aip55