<sub>Усещам , че вече не съм момиче, а се чувствам вече като жена, но не съм още зряла жена, а съм все още момиче. Имам си чувства, които осъзнавам, че съм жена, но ми е нужно време за да осъзная това, че този миг е все пак моя, макар че се чувствам по-средата между момиче и жена. Научих да се  справям вече, като жена в моята собствена аура. Сега виждам и мисля много повече, отколкото преди. Затварям очите си и виждам образа си на жена, макар че съм още по - средата момиче/жена.
Аз не съм момиче......, но ако се вгледате в мене по-отблизо Вие ще видите в  моите очи момичето, нахъсано и горещо, което винаги ще намери пътя си на нормална жена.
Аз не съм момиче.....,  и не ми казвайте в какво да  вярвам  и какво да правя, исками се да опитам всичко забранено, но все още не съм жена. Аз просто се опитвам да намеря жената в мен, да..... знам, че всичко, което е нужно  за мене е  време, това което ми трябва е един миг, че това  е мое, което трябва да преодолея, докато аз съм все още между момиче или жена......

                            

https://www.youtube.com/watch?v=W2kxGRbFkcM</sub> https://www.youtube.com/watch?v=zSmOvYzSeaQ



_aip55

както във всяко момиче дреме неосъзнатата,непробудена жена,то и във всяка жена продължава да живее онова плахо,невинно момиче,което плахо пристъпва към прага на своята женственост...хубави размисли,особено,когато са поднесени от мъж.

с този постинг. :))Хубава и интересна възраст, когато цветето израства и се превръща в роза. Прекрасно си го написал, ако не беше снимката ти все едно си тинейджърка.:))

Мислех, че ще ви е трудно да вземете отношение по горе написаното от мене, но явно съм Ви подценил, защото Хлорче ти улучи десятката с коментара си! Добър логически завършек показа, за което те поздравявам! Благодаря ти и хубава седмица......

Привет Кат....! Да най-хубавата възраст, в която ни се иска да полетим волно в небесата на удоволствието и непознатото, да опитаме всичко, което е сладко и горчиво, макар и да се опариме от топлата каша на животът ни. Миражи в дълбоки води, въпреки че все още не сме добри плувци.......Усмивки за всички рози , които още са в състояние напъпили.......!
Хе-хе, всички ароматни/разцъфтели рози, са предпочитани, дори и от най-неопитните казановци.

Всяка възраст ни изправя пред дилеми :)

Така е мило нощно Жабче, всяка генерация с проблемите си. Фантазията на тази възраст е винаги незадоволена, с остър апетит и жадна за изживяване на неизживяното. Хвърчащи пеперуди.....
Радвам се, че намина и разнообрази блоговото ми гьолче.....Хубава седмица!

По принцип всички сме си момичета в душата, но обстоятелствата ни прехвърлят - ту на единия остров, ту на другия. А понякога сме съвкупност и от двете, както е в размишленията на твоята героиня ;)
Поздрави!

Нормално е Бен... всяка зряла жена да си припомни нейните мисли по онова незабравимо време, богатството на илюзии, мечти, миражи и съм сигурен, че и на тази зряла възраст на повечето хора им се иска да останат с функцията ,,щипка лудост, но да я изживея"- метафорично казано. Това поне ще ни остане, като един от добрите спомени във времето. Поздрав и хубава седмица Бен......!

Изненадана съм! И все пак, порастването е неизбежно, а от нас зависи да преодолеем безболезнено сътресенията от това преминаване в зрелоста. Във всяка възрас е същото, все има дилеми, болка и радост от съзряването. Все пак непрекъснато зреем. Усмивки!

Здрасти Мак.....! Не се учудвай, напоследък ми е интересно да се завирам в други образи и да разсъждавам от тяхно име. Повод за постинга ми е героиня от реалността. Правокиращо е, че первезията и агресивността взимат връх над стресовите ситуации и мисленето им в ежедневието. Да все пак непрекъснато зреем, но дали зреем правилно от морална гледна точка в днешният жесток, накърняващ и первезен свят е другата страна на въпроса. Връщам ти приятелски усмивки и спорна седмица!