Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2019 03:08 - Добрият стар блогър - продължение
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1808 Коментари: 2 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

       
   
   
      Хендито ми звънна. Извадих го от чантата си. Видях, че е една от читателките ми. Но затворих веднага телефона. Често в новото време еманципацията превръща жените в хищници, независимо, как и кога искат да постигнат своето. Тони забеляза  смущението ми и каза:

   - Хубав телефон имаш. Сигурно прави и хубави снимки.  Когато се разведохме - каза той - тя ми даде тези обувки. - Тони протегна ръка под възглавницата на леглото си и бръкна под нея. Извади чифт дамски обувки с високи тънки токчета. Постави ги на нощното шкафче. После отново си наля вино. - Спя с тези обувки - каза той - По принуда често правя любов с тях и след, като свърша старателно си ги измивам.

     Поиска ми да направя снимка на тези обувки. Аз щракнах няколко кадъра, за да задоволя искането му.

   - Ти искаш ли снимка? Ами ето ти една...

    Аз го снимах, като взе да разкопчава единственото му копче на панталона му. Направих я...
   Тук умишлено ще прескоча няколко реда, защото првезната му фантазия бе безгранична. Ако някой от вас четящите се интересува толкова, мога да му изпратя няколко реда от това действие, но само на лични.
        Опита се да се изправи. Беше му много трудно да стои така полуизправен, но успя, като се подпря на ръба на масата .                                

     - Ти продължаваш ли с писането, пишеш ли?

     -  По дяволите всъщност, аз никога не преставам да пиша.

      - А почитателите ти не ти ли досаждат, не прекъсват ли работата ти? А може би и ти досаждат?

      -  Не винаги жените ме намират тук, обаче не се застояват за дълго при мене.

      - Какъв съвет би дал на младите писатели?

      -  Пийте, чукайте се и пушете много цигари.

       -  А съветът ти към по-старите писатели?

       -  Ако още са живи, нямат нужда от съвети.

       -  Какво те подтиква да напишеш стихотворение?

       -  А тебе, какъв импулс те подтиква да се изходиш по голяма нужда в тоалетната?

        -  Какви са ти грижите тогава?

        -  Съвременните жени.

        - Съвременните жени?

        - Те не знаят как да се обличат. Обувките им са ужасни.

        - Какво мислиш за движението им за еманципация?

        - Вeднага щом те заявят, че са готови да поемат хамалската работа, да застанат зад плуга и ралото, да се втурнат да преследват ония двамата вагабонти, дето току що обрали магазина и пребили продавачката, или да се заемат с почистването на канализацията, или пък, ако се съгласят , че са готови да си подложат циците си под куршумите на бойното поле, аз съм готов да си остана в къщи, да мия чиниите и да хленча постоянно, че ми е писнало да обирам праха от пода и килима. А също мога и да готвя вкусни ястия.

      - Слушай, дай да излезем оттук. Хайде да отидем на бар. Твърде дълго време стоях в тази стая. Трябва да изляза оттук.

      -  Но навън вали. Вали вече цяла седмица. Улиците са наводнени.

      -  Не ми пука. Искам да изляза. Тя сигурно се чука с някого точно в този момент. И сигурно го прави, както е с обувките си на високи токчета. Аз никога не и давах да си сваля обувките, когато го правеше с мен.

     Помогнах на Тони да облече едно старо, кафяво палто. Всичките му копчета отпред липсваха. И цялото се бе втвърдило от мръсотия. Не приличаше на палто, купено за африкански  климат — сигурно бе дошло от Малайзия през 30-те.

     Намерихме патериците му и слязохме мъчително надолу по стълбището на входната врата. От един от джобовете на палтото си, Тони извади четвъртинка мискетово вино. Стигнахме някак до улицата и Тони ме убеди, че може да прекоси тротоара сам и да влезе в колата. Бях паркирал на известно разстояние от бордюра.

     Когато се затичах, за да заобиколя колата и да отключа вратата от другата странна, чух внезапен вик и после плясък. Валеше, при това валеше силно. Затичах се обратно, но Тони вече беше паднал и то така, че се бе заклещил в шахтата между бордюра и колата. Водата се носеше бурно покрай него, той седеше там, а тя буквално го заливаше, плискаше се край бедрата му, процеждаше се през плата на панталона му, а патериците му се блъскаха отгоре в присвитите му колене.

      - Няма нищо — каза той. — Давай, качвай се в колата си и заминавай. Мен ме остави.

      -О, по дяволите, Тони!

     - Сериозно ти говоря. Карай. Остави ме. Жена ми не ме обича.

     - Тя не ти е жена, Тони. Разведени сте.

      - Това иди да го кажеш на ония лумпени военните парашутисти офицери и старшини, в отсрещното поделение.

      -  Хайде, Тони, ще ти помогна да станеш.

       -  Не, не. Така ми е добре. Уверявам те. Ти просто си върви. Напий се без мен, но и заради мен.

      Аз го вдигнах, отворих колата и го сложих на предната седалка. Той беше много, много мокър. По пода се застичаха ручеи вода. После заобиколих от другата страна и седнах зад волана. Тони отвори бутилката с мискета, отпи една глътка, подаде и на мен. Отпих и аз. После запалих колата и потеглих, като затърсих с поглед през стъклото някакъв бар, в който евентуално бихме могли да влезем, без да започнем да повръщаме, при вида и вонята на олятите и напикани панталони. Сетих се къде наблизо има едно заведение ,,Чинарите на Виктор" и се настанихме там...

aip55
10.03.2019
 

                                                  



Тагове:   блогър,   парализа,   тайни,


Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zaw12929 - съвет : Пийте, чукайте се и пушете ...
01.06.2019 15:59
съвет : Пийте, чукайте се и пушете много цигари.
цитирай
2. aip55 - съвет : Пийте, чукайте се и пушете ...
03.06.2019 08:08
zaw12929 написа:
съвет : Пийте, чукайте се и пушете много цигари.

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
За първата и втората дума имаме единомислие, но за третата дума, въпрос на прищявка...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1219405
Постинги: 300
Коментари: 2472
Гласове: 7000
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930