Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2019 21:22 - Добрият стар блогър
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4036 Коментари: 4 Гласове:
15

Последна промяна: 03.03.2019 21:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



  

     Отидох да го посетя. Той бе най добрият поет. Най-добрият поет-разказвач  на приказки и истории. Беше преподавал в много университети, бе печелил множество награди, и уважението на гилдията, като лектор.

   Изкачих се по стълбището на един от осеметажните панелни блокове в Пловдив. Г-н Тони (умишлено използвам фалшиво име, за да няма след публикацията ми полемични дискусии и сръдни.") Той живееше в квартал ,,Гладно поле" във воените блокове на Пловдив на седмият етаж. Колкото и да ми бе трудно да се изкача, понеже и асансьора не работеше, а колената упорито се съпротивляваха на изкачването, Почуках.

   — По дяволите влизай! - отвътре извика някой.

   Отворих и влязох. Тони бе в леглото си. Въздухът тежеше от миризмата на повръщано, на вино, на урина, фекалии и разлагаща се храна в една от чиниите на масата. Започна да ми се повдига. Изтичах на бегом до тоалетната и повърнах, после се върнах в стаята.

   - Тони - казах аз - Защо не отвориш прозорците?


  - Добра идея. Но не ми излизай с тези похвати моля те. Аз съм си Тони.

   Беше полупарализиран и след големи усилия успя да се измъкне от леглото и да се намести на стола до него.

   - А сега, дай да си поприказваме хубавичко — каза той. — Откога чакам за такова нещо.

    До лакътя му на една масичка, в кана имаше около литър  с кърваво червено вино, в което плаваха няколко издавени хлебарки, а един молец се бореше за живота си с последни усилия. Отместих очи за миг в страни, после пак погледнах натам. Тони бе долепил жадно каната до устата си, но повечето вино изтичаше навън и се разливаше по ризата, панталоните му, дори се появиха и  капки по пода. След това върна с треперащи ръце каната на паянтавата масичка.

     — Ето, точно от това имах нужда.

     — Би трябвало да използваш чаша — казах аз. — Става по-лесно.

     — Да, сигурно си прав. 

        Той се огледа. Наоколо имаше няколко мръсни чаши и аз полюбопитствах, коя ли от тях ще избере. Избра си най-близката. На дъното й се бе спекло някакво трудно за определяне вещество с цвят на жълто/зелено.   Нещо като остатъци от картофена супа, спгети и броколи. Наля я с вино, след което вдигна чашата и я изпи наведнъж.

      — Да, така е много по-добре.

    — Да — казах аз. Отидох да отворя прозореца за глътка свеж въздух. Бе валяло дни наред и въздухът навън наистина бе свеж и чист.

      - Слушай- каза той - от часове насам мисля да се изпикая. Донеси ми ако обичаш някоя празна бутилка.

    Празни бутилки дал господ. Имаше много. Занесох му една бутилка. Панталонът му нямаше цип, а само едно копче, последното долно си стоеше на мястото, при това закопчано, защото коремът му се бе подул, като на жена в осмият месец от бремеността.  Тони се пресегна, извади си пишльока и подпря главичката му на отвора на бутилката. В момента, в който започна да уринира, пенисът му се втвърди и се замята лудо наляво и надясно без да има никакъв контрол, пръскайки пикня навсякъде. По ризата, по панталона, по лицето му и невероятно изненадващо за мене, последната струя попадна право в дясното ми ухо.                                   

— Отвратително е да си парализиран — каза той.

— Как се случи?

— Кое как се случи?

— Инцидентът с парализирането.

— Жена ми. Прегази ме с колата си.

— Как? Защо?

— Каза, че не можела да ме търпи повече.

    Аз замълчах.

— Имам снимки на жена си. Искаш ли да видиш някои снимки на жена ми?

— Добре.

— Албумът е ей там. Отгоре на хладилника.

Аз отидох да го взема. Оказаха се снимки само на обувки с високи токчета и на стройни женски глезени, на женски крака, обути в найлонови чорапи с жартиери и на множество женски крака в чорапогащи и няколко снимки на съдрани презервативи.

 Следва

aip55
02.03.2019


          





Тагове:   блогър,   парализа,   тайни,


Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vesever - Имам възрастни приятелки и родн...
03.03.2019 17:59
Имам възрастни приятелки и роднини, които казват, че една от функциите на жената в семейния живот е да превъзпита мъжа си...
Никога не съм приемала това за нормално и редно. Ако даден човек няма нужните минимални адекватни ценности, невъзможно е да бъде превъзпитан, а и в семейния живот е редно двамата да се допълват и да дават най-доброто от себе си един на друг, а не да се превъзпитават.

А тази жена, да го прегази, що за абсурдно поведение и от нейна страна. Просто го напуска и всеки да се справя с живота, както може...
цитирай
2. aip55 - Имам възрастни приятелки и родн...
03.03.2019 18:10
vesever написа:
Имам възрастни приятелки и роднини, които казват, че една от функциите на жената в семейния живот е да превъзпита мъжа си...
Никога не съм приемала това за нормално и редно. Ако даден човек няма нужните минимални адекватни ценности, невъзможно е да бъде превъзпитан, а и в семейния живот е редно двамата да се допълват и да дават най-доброто от себе си един на друг, а не да се превъзпитават.

А тази жена, да го прегази, що за абсурдно поведение и от нейна страна. Просто го напуска и всеки да се справя с живота, както може...

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Възможно е всичко на този свят Весевер.
Истории и историйки всякакви. От литературна гледна точка е по-важно да
има някакъв извод и поука. Във втората част, която е още по абсурдна
за показ и падение на морал и възпитание на пишещи хора
в отрицателен смисъл, заради събитията, които съм описал.
Определено са контраст на разсъжденията за нормално мислещи хора.
Благодаря за коментара ти!
цитирай
3. stela50 - Трудно ми е да коментирам
03.03.2019 18:52
споделеното от теб, aip55... и още по-трудно - да приема моралното падение
на героя, абсурдното поведение на въпросната съпруга, имайки предвид,
че става дума за добър поет-разказвач на приказки и истории, за преподавал
в много университети, печелил награди и уважение... трябва да го е сполетяло
нещо толкова фатално, толкова ужасно... може би ще стане ясно в продължението...
Не е за вярване... един успял и уважаван човек да стигне до такова положение.
Може би никога не е бил такъв... колкото до превъзпитанието, споделям написаното
от Весито.
цитирай
4. aip55 - споделеното от теб, aip55. . . и още ...
03.03.2019 19:41
stela50 написа:
споделеното от теб, aip55... и още по-трудно - да приема моралното падение
на героя, абсурдното поведение на въпросната съпруга, имайки предвид,
че става дума за добър поет-разказвач на приказки и истории, за преподавал
в много университети, печелил награди и уважение... трябва да го е сполетяло
нещо толкова фатално, толкова ужасно... може би ще стане ясно в продължението...
Не е за вярване... един успял и уважаван човек да стигне до такова положение.
Може би никога не е бил такъв... колкото до превъзпитанието, споделям написаното
от Весито.

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Всъщност всеки си има своите достойнства и слабости.
Абсурда става непоносим, когато вече си попаднал в депресионната
си дупка и самота, а няма ли кой в такава ситуация да ти подаде ръка
Попадаш обезкървен в хищническият нрав на отчаянието.
Външна показност и вътрешна нищета – една ужасяваща човешка безнравственост, граничеща с хищна безскрупулност и падение. Триумфират злото,
покварата, порока и бездуховността. Прекалено умните и знаещи хора,
като остареят попадат в клопката на безсилието. А за превъзпитанието, ще стане въпрос във втората част. Да така е, когато загубиш изведнъж всичко, заради човека, в който си се надявал, че ще споделиш старините си в живота ти...

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1219460
Постинги: 300
Коментари: 2472
Гласове: 7000
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930