Когато няма нищо. И нищо няма.
Изморих се от неудачни роли.   
Аз каня ви, миражи преиграни, просто изчезнете. Моля...!   
Съмнявам се, да има път към рая. И несретниците виждат зор.
Не всеки, който в мивката пикае е новият заспал клакьор.
А няма химия. В казана ври един поет
с картофи, зарзават и чесън.   
Но според мене всичко е наред.
- Заспиваш!... Умираш!...
   После – тишина, няма нищо...

aip55

Докато дойде времето да няма нищо, има всичко, Ангелчо. Казаното е достатъчно за един коментар. Отдавна твоят постинг ми прави впечатление, но едва когато си припомних, че си пловдивчанин, реших да се изкажа. Първо ще отбележа, че числото 55 е знаменито. Равно е на сбора от 1 до 10 включително. Сумирани цифрите му водят до 10. То е десетото число в редицата на Фибоначи. Под сурдинка, и Платон го е използвал в една своя неразгадана формула. А Пиер през 1955-та щеше да хвърли топа, но се оказа, че си има Ангел-хранител, който го върна от тунела. Казваш "После – тишина, няма нищо..." Кой се е върнал, за да каже "няма нищо". Сократ отказал на приятелите си да подкупят пазачите, за да избяга от Атина (Трябвало да изпие чаша с отрова.) Той им казал: "Откъде знаете, че там няма да е по-хубаво?!"
Не се изненадвай на моята словоохотливост. Едно време и аз бях пловдивчанин, каршакалия, най-хубавите ми години, знаех града на пръсти, а сега като тръгна за натам се прекръствам. И джипиесът не ми помага... Стигна ли постинг 703, пускам кепенците, че и аз като тебе декорирам облаци.
Бъди жив и здрав!
П и е р
ПС - Откога каня Вальо (Валбен) да ми дойде на гости в Калофер. Обади му се и решете кога ще ми гостувате. Надявам се да обичате палачинки. Само това мога... Там ще си погворим какво беше едно време и какво ще бъде...

наистина си сладкодумен, но и много знаещ човек,
за което се радвам, че те срещнах в живота ми, макар и задочно/виртуално.
Молбата ти ще бъде изпълнена,
със сигурност ще бъдем при тебе в най-скоро време.
Аз не влизам често в блога. Имам си причини-лични.
Остани със здраве и до скоро. Очаквай ни...