Запалих си една цигара, и направих любимото горчиво кафе за теб,

пуснах кръв от стара рана и потънах в погледа от кадифе.

   В стаята мирише на тютюн, и цигарата още догаря в пепелника,

 ухае все още дъха и на твой парфюм, хмм...спомените все още са тука.

   По вените потече лава, сълзите бликват под очите,

и всяка фибра в мене плаче, в агонията си да не те забравя.

   А пазя в мене всичко влюбено, крия го на топло във кръвта ми,

но не ми остави нищичко за губене, щом още идваш във съня ми.

   С една любов ...превърната в минало, кафето пак изтинало е,

и цигарата все още тлее..., душата мъртва е, но
 
   Ти живееш...

aip55

  

Много сърдечно стихотворение! Писано на онзи прекрасен принцип: Не е важно, че нещо е свършило - важното е, че се е случило.

...........................................................
Разбира се, добре е да помним, че емоциите колкото и силни да са, не са факти...
Благодаря за коментара! Хубав ден!

сам, ли хо написа...а4е@
ш
брееех...липсваш, викам си..))

.....................................................
За нас живите и тези, които загубихме винаги ще бъдат
на топло в душите ни! Хубава събота и неделя Ю...!